Ако си запален по трекинга, хайкинга или просто обичаш разходки в планината, е хубаво да си наясно с всички опасности, които съпътстват едно такова хоби. Една от тези опасности през летните месеци от годината са отровните змии.
В тази статия ще разкажем кои змии в България са опасни, къде се срещат и как да ги разпознавате. Материалът е подготвен с експертното съдействие на Preventa.bg – лидер в сферата на борбата с вредителите у нас.
Кои са отровните змии в България?
В България се срещат около 17 вида змии. За щастие, повечето от тях не представляват опасност за човека. Има обаче няколко вида, чието ухапване може да създаде проблем – заради отровата им. Ето кои са тези змии:
Пепелянка (Vipera ammodytes)
Най-опасната змия у нас, а и в цяла Европа, безспорно е пепелянката. Тя е лесно разпознаваема по рогчето върху носа си и характерната тъмна зигзагообразна ивица на гърба. Цветът й е пепеляв (откъдето идва и името) и варира от сиво до кафеникаво, а дължината й – от 60 до 80 см.
Среща се в предимно в Южна България: Родопите, Странджа, Сакар, Сливенския балкан и Пирин планина, в райони с надморска височина до 1500 м. Предпочита каменисти, сухи местообитания с ниска растителност.
Макар отровата на пепелянката да е силно токсична, змията не е агресивна и не би нападнала без причина. Обикновено това се случва при случайно настъпване или приближаване до гнездото й.
Ухапването от пепелянка е болезнено и опасно – особено ако засегнатият е човек с хронично заболяване или малко дете. Необходимо е да се даде противоотровен серум в рамките на 7–8 часа от инцидента.
Усойница (Vipera berus)
Усойницата е малко по-дребна от пепелянката (достига до 70 см.) и няма рогче на муцуната си. Цветът й е най-често е сив със зигзагообразна ивица на гърба, но понякога е изцяло черна, което я прави по-трудна за разпознаване.
Среща се в по-влажни планински райони с надморска височина над 800 м.– Рила, Пирин, Стара планина, но също и в Западна и Централна България. По-активна е в сутрешните часове и в прохладно време.
Отровата ѝ е по-слаба от тази на пепелянката, но ухапване от усойница също изисква медицинска помощ.
Вдлъбнаточел смок (Malpolon insignitus)
Вдлъбнаточелият смок е голяма змия – често над 1,5 метра и зеленикавокафява на цвят. Има характерно вдлъбване между очите – от където идва името на този вид смок.
Среща се предимно в Южна България и предпочита топли, сухи местообитания. Макар да притежава отровни жлези, ухапването от вдлъбнаточел смок не е опасно за човека. Причината за това е, че отровните му зъби са разположени в задната част на челюстта.
Котешка змия (Telescopus fallax)
Котешката змия е рядко срещан вид, активен предимно нощем. Има големи очи и вертикални зеници – откъдето идва и името ѝ. Цветът й е сив или кафяв с тъмни напречни ивици.
Обитава сухи, скалисти места основно в Южна и Югоизточна България. Отровата й е слабо токсична и се счита за безобидна.
Каменарка (Vipera graeca / Vipera ursinii)
Този вид змия е дребна (до 50 см.) и също много рядко срещана – основно във високопланински скалисти райони в Южна България. Нарича се още аспида и е застрашен вид.
Отровата на каменарката е слаба, а самата змия – изключително плашлива, поради което не се смята за заплаха за човека.
* * *
Отровните змии в България са малко на брой, избягват хората и не са агресивни. Повечето инциденти стават при неволно настъпване или провокиране. Най-добрият начин да се предпазите е чрез информираност. И разбира се, с превенция срещу тези влечуги – както лична, така и вземане на мерки за ограничаване на змиите във вашия двор.
Внимавайте къде стъпвате и носете високи обувки и дълги панталони от здрава материя.
Ако все пак ви ухапе змия, опитайте се възможно най-бързо да достигнете до населено място и потърсете медицинска помощ.
