Бачковският манастир „Света Богородица“ е вторият по големина български манастир след Рилския. Бачковската ставропигия, се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите, което заедно с внушителния му размер и античност го правят един от най-посещаваните туристически обекти в България. Манастирският комплекс и околността са се превърнали в развит туристически обект с множество магазинчета, сергии и заведения, ограждащи пешеходната алея до манастира. Тук е изложено за продан буквално всичко, което расте или се произвежда в Родопите – редки билки, домашни сладка от диви плодове, козе и биволско кисело мляко и сирене, родопски вълнени одеяла и други. Манастирът е основан през 1083 г. от византийския пълководец Григорий Бакуриани или Григол Бакуриани и неговия брат Абазий, които са грузинци.

За съжаление само двуетажната костница, която се намира на около 300 метра от сегашния манастирски комплекс, се е запазила от самото основаване до наши дни. Костницата е уникален исторически обект, който си заслужава да се посети заради нейните старинни стенописи. Тези стенописи нареждат сред най-ценните произведения на православното изкуство от ХІ-ХІІ век.

История на Бачковския манастир

Манастирът е покровителстван от цар Иван Александър по времето на Втората българска държава, за което свиделства негово изображение в арките на притвора на костницата в знак на благодарност за приноса му при възстановяването на сградата. Като много други манастири по българските земи в Бачковската обител също се помещава килийно училище (от ХІ век).

Предполага се, че след падането на България под османско господство в края на ХІV век патриарх Евтимий е изпратен в Бачковския манастир на заточение. Тук патриархът и неговите ученици развиват активна религиозна и книжовна дейност. Св. Евтимий умира около 1404 г.

Въпреки че Бачковският манастир оцелява при първоначалното нашествие на турските армии, по-късно последва съдбата на повечето други православни манастири по нашите земи и е ограбен и разрушен. Възобновен е към края на ХV век, като трапезарията е реконструирана през 1601 г., а централната църква „Св. Богородица“ е завършена през 1604 г.

Стенописите на Бачковския манастир

Стенописите на трапезарията, изписани от неизвестна ръка през 1605 г., са забележителни със своята художествена стойност. Църквата, от своя страна, също изобилства от красиви стенописи, но това, което най-вече привлича посетителите, е иконата на Богородица Умиление (1310 г.), за която се смята, че е чудотворна. Дълга опашка от богомолци, дошли тук, за да се помолят на чудотворната икона, обикновено се вие далеч пред входа на църквата.

Освен основната църква, комплексът също така включва два по-малки храма – „Св. Архангели“ (от ХІІІ-ХІV в.), който се намира в северния двор до главната църква, и „Св. Никола“, строен в периода 1834-1837 г. Църквата Св. Никола, която се издига в южната част на вътрешния двор, впечатлява със запазените си стенописи от 1841 г., дело на известния художник Захари Зограф (изрисувал и собствения си образ сред тях). В сцената „Страшния съд той е поставил пловдивските красавици в ада. Манастирът има и собствен музей, в който могат да се видят обредни предмети от различни периоди.

Карта на Бачковския Манастир:

Вашият коментар

Close Menu